Защо ли?
Защо ли, защо, толкова бързаме да стигнем вечните порти?
Не спрели за миг, да се спъваме в грях и радости спорни.
Егоизъм неистов с богатства отколе все трупаме,
а в душевното паство се давим и към дъното плуваме.
Без страх и боязън са нищите, ламтящи за чуждото,
невъобразимо потъпкали сърцето си...будното.
А ангелите грижливо, все трият лудостите ни грешни,
на копнежите ни се смеят и ни бранят от смъртни дилеми.
И така от памти века, все бърза за оня свят човека!
Не живял, не разбрал себе си и дареният му отрязък!
С разум ли, със сърце ли или с любовта дошла свише
собствената си съдба да впише и щастие помирише.
Защо ли? Защо, не спряхме с безкрайният бяг
който ни води винаги до отвъдното... крайният бряг!
© Валя Сотирова All rights reserved.
