Защо ли пиша?
Защо ли пиша в най-трудните моменти,
защо годините отминават като ленти,
защо едва когато обземе ме тъга -
започвам да творя?
В листа бял крие се спасение,
тук намирам своето уединение,
бягам от реалността жестока,
тук е пътят - моята посока.
Мечтая винаги за по-добро,
но накрая все ми е едно.
Лист, писалка и въображение -
това се иска за едно творение!
Дарба - или имаш, или не,
това се вижда от едно есе.
Поетиката е изкуство
за хората със много чувство!
© Елена Ботева All rights reserved.
