Защо, Любов
Защо, Любов
Спри се, Любов! Недей ме измъчва.
Малко ли ти е това?
Я иди в съседната кръчма.
Та ти си толкоз добра!
Защо дойде точно при мене
и така ловко ме завладя?
Защо дари ме, с такова бреме?
Какво, пусто, във мене видя?
Защо, изведнъж, така ме обсеби
и ме направи щастлива?
Защо, изобщо, посегнах към тебе
и от добра, станах дива?
А да платя тази цена
беше твоя заслуга.
Навярно изкупвам чужда вина.
Имам теб, за сметка на друго.
Но... едно и едно е цяло от двама.
Повярвай, тук не греша!
Знай, че от мен отърване няма,
дори и да искам да те потроша!
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
