Защо ме караш да те пожелавам
Защо не кажеш стига, край, да спра,
върви си, махай се, не уважавам
жени които падат без борба.
Защо разпалваш цялото ми тяло
без думи, караш ме сега
да търся своето начало
в твойта мъжка суета.
Защо изпепеляваш всяка моя
докосната от теб частица плът.
Очите ми и устните те молят
не си играй, че в женската ми гръд
една душа до лудост се разлива
и пада, и желае, и гори,
и всичко в мен в едно се слива,
и истински в сърцето ми боли.
Защо ме караш стенеща и млада
трепереща от твоя мъжки дъх
да те желая до забрава
да искам цялата ти плът.
Изпепелявай ме, люби ме, не изчезвай.
Изгаряй ме, носи ме и разбий
светът ми глупав, женски, невъзможен.
Желая те, греха от мен измий...
© Сиси Рад All rights reserved.