Защо ме обичаш?
Защо, не зная защо ме боли,
защо не мога да затворя очи?
Какво не опитах, но пред мене стоиш -
любов ли бе туй, или сладки мечти?
Защо ме обичаш, защо да скърбим
от тъга или радост на хора добри?
Обичам цветята в твойте очи,
но мразя във свойте да имам сълзи!
Мисълта ме изяжда, сълзата гори.
В любовта е вината!... -О, моля те спри!
Защо ме караш в любовта да не вярвам,
да плувам без сили в море от сълзи?
Защо ме караш любовта да отхвърлям,
нали ме обичаш или това са лъжи?
В любовта има дарба, дано ми простиш!
Сподели красотата и с мойте страни.
Вземи ми душата, там нейде лежи
или просто кажи ми: "Спри да летиш!"
Мисълта ме изяжда, простих ти, а ти?
И в нас е вината, от обич боли...
LIKADEVONEN / 13.03.2006y. 21:18h. /
© Илия Деведжиев All rights reserved.
