Защо не мога просто да бъда една птица?
Да достигна до небето.
Да поглеждам надолу към всички мнения.
И винаги свободни те да летят.
Защо не мога да бъда само едно слънце?
Да топля твоето тяло, да галя с лъчи само теб.
Да ти предоставя светлина, дори в деня сив, зимен.
Защо не мога да бъда само едно дърво?
Да ти дарявам приятна сянка.
Завещавайки плодове или красиви цветя.
Защо не мога да бъда само едно бебе?
Което е така невинно.
Лишено от мъка, проблеми и тревожност.
Подобно на онова, което ми подари.
Защо те обичам толкова много,
че не мога да спра да мисля за теб?
© Мартин Николов All rights reserved.