May 13, 2010, 10:45 PM

Защо не си допих кафето... 

  Poetry
700 0 12
Събудена от слънчев     
  лъч      
сред  приказна      
  природа.      
След нощ, взривила    
  чувства,      
изтичах с чашата      
  кафе      
на масичката      
  в двора.      
Под звуците на      
  птици      
в любовния им      
  период,      
с лист,химикал      
  и мисли,      
пореден опит      
  се роди      
да си докажа      
  как      
раждат се мечти.      
  Те бяха две.    
И пиеха с наслада      
  от росата.    
И пърхаха с      
  криле,      
доволни от      
  съдбата.      
Остана недопито      
  моето кафе…    
за друга утрин      
  под това небе.    
Сега аз знам какво      
  са изумруди.    
Не камъни      
  с измислена цена,    
а просто... две волни    
  пеперуди.    
         
         

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И пърхаха с криле, доволни от съдбата.
    Дай Боже всекиму!
    Поздрави, Марианче!
  • Котелче, чудна си. Не знам как, но щях да те изпусна от... ужас!
    ))))))
  • Здравей, Марианче, виждам ударила си джакпота и си се обогатила! Благодаря ти, че го сподели с нас!
  • Природата открива всеки ден нови истини от живота,но само душата на поета може да ги види. Поздрав!
  • Много е хубаво!
    Изумридите са две волни пеперуди!
    Благодаря за удоволствието!
  • Мерси, че ги сподели с нас, Марианка! Сега вече мога да си изпия кафето!
  • Марианче, поздрав за хубавия стих...6!
  • Размечтах се.... искам да съм там!
  • Е, какво е недопитото кафе? Щом има волни пеперуди?!
  • Харесвам твоите волни пеперуди-мисли!
    Носят те все към красивото и търсят път към свободата - може би най-възвишеното човешко чувство....
    Поздравления за докосващите стихове!
  • Заслужава си недоизпитото кафе....за двете пеперуди-изумруди...можем да сме луди!!!Поздрав и прегръдки !!!
  • Две волни пеперуди...
    Поздрав за хрумката!
    Бъди, Марианка !!!
Random works
: ??:??