Защо не си допих кафето...
| Събудена от слънчев | ||||
| лъч | ||||
| сред приказна | ||||
| природа. | ||||
| След нощ, взривила | ||||
| чувства, | ||||
| изтичах с чашата | ||||
| кафе | ||||
| на масичката | ||||
| в двора. | ||||
| Под звуците на | ||||
| птици | ||||
| в любовния им | ||||
| период, | ||||
| с лист,химикал | ||||
| и мисли, | ||||
| пореден опит | ||||
| се роди | ||||
| да си докажа | ||||
| как | ||||
| раждат се мечти. | ||||
| Те бяха две. | ||||
| И пиеха с наслада | ||||
| от росата. | ||||
| И пърхаха с | ||||
| криле, | ||||
| доволни от | ||||
| съдбата. | ||||
| Остана недопито | ||||
| моето кафе… | ||||
| за друга утрин | ||||
| под това небе. | ||||
| Сега аз знам какво | ||||
| са изумруди. | ||||
| Не камъни | ||||
| с измислена цена, | ||||
| а просто... две волни | ||||
| пеперуди. | ||||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
))))))
