Събудена от слънчев | ||||
лъч | ||||
сред приказна | ||||
природа. | ||||
След нощ, взривила | ||||
чувства, | ||||
изтичах с чашата | ||||
кафе | ||||
на масичката | ||||
в двора. | ||||
Под звуците на | ||||
птици | ||||
в любовния им | ||||
период, | ||||
с лист,химикал | ||||
и мисли, | ||||
пореден опит | ||||
се роди | ||||
да си докажа | ||||
как | ||||
раждат се мечти. | ||||
Те бяха две. | ||||
И пиеха с наслада | ||||
от росата. | ||||
И пърхаха с | ||||
криле, | ||||
доволни от | ||||
съдбата. | ||||
Остана недопито | ||||
моето кафе… | ||||
за друга утрин | ||||
под това небе. | ||||
Сега аз знам какво | ||||
са изумруди. | ||||
Не камъни | ||||
с измислена цена, | ||||
а просто... две волни | ||||
пеперуди. | ||||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Дай Боже всекиму!
Поздрави, Марианче!