Защо не сме?
Защо не сме със теб маймунки,
за да не е съвсем просташко
да близна твоята муцунка,
а ти да вирнеш пък опашка?
Защо не сме със теб чакали,
да те подуша с влажен нос
и сетне младото ти тяло
да обладая без въпроси?
Защо не сме със тебе птици,
да роша твоите пера
и в блесналите ти зеници,
че искаш ме да разбера.
Защо не сме със теб делфини,
за да се любим във екстаз
на воля сред вълните сини
и само Бог да е над нас?
Защо те всички се обичат
без срам по божия закон,
свирукат, вият, квакат, тичат,
когато гони ги нагон.
А само ние, скрити в дрешки
най-сладкото в живота губим.
Хвърли комплексите човешки
и както трябва да се любим!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Трудно ми е да си представя делфин, който пита: Мислиш ли, че съм дебела?
-
...на мен това не ми пречи, но пък идеята е страхотна и е лесно приложима,макар да знаем, че трудното е по -интересно...
Харесах стиха . Доста провокиращ ... -
Ааа, имам опасения, че тогава ще ни изгонят от "Рая" ако сме дибидюс натюр!
-
Да внимавам, добре, ама защо... то няма нищо лошо и да стане!
-
! Ми, ако дойда и аз... к`во става, а? )))
п.п.: (Маймунки!) -
-
добре! Внимавай какво си пожелаваш!!!
-
Чакааааам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
идвам! хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
