Защо, приятелко добра?
Защо, приятелко добра?
Приятелко добра, защо постъпи ти така?
Защо превърна любовта в омраза
и всичко онова ми каза?
Ти бе ми упората в този живот суров,
ти ми бе най-близката в тоя свят жесток.
Не вярвам как изпепели с лека ръка
моста към мойта душа.
Не вярвам как подритна ей така,
приятелство, запазено отдавна.
Не мога вечно да ридая, зная аз това,
но не мога и без теб, приятелко добра,
защото бавно и мъчително затъвам в самота.
Сега пред моята врата си
и ме молиш да простя.
Искам, но не мога,
ти ми причини толкова неща,
не може да е както някога.
© Вера All rights reserved.
