Jul 15, 2010, 11:05 AM

Защо се връщат птиците от юг

1.4K 0 9

Наесен

тръгват птиците на юг.

 

Ще ви запитам:

вие, някой ден,

замисляли ли сте се, като мен,

защо напролет пак се връщат тук?

 

Какво така

ги тегли нанасам –

защо не си се размножават там?

 

Защото е горещо

и, в гнездата,

би им изпекло слънцето яйцата!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • А има и такава сентенция, капитан Немо: "Колкото по-интересен е самият човек, толкова по-интересни хора среща. На глупака всички хора му изглеждат глупави."
  • Благодаря на всички, които проявихте интерес и прочетохте, а особено на които отделихте и време за отзив. Искрено се радвам на усмивките ви - Миглена, Събина, Поета, Виктор и Жарава! И на тебе, Ведрина, за красивия коментар!
    Съжалявам че съм те разочаровал, Мира - заглавието наистина подвежда, твърде хубаво е за текста, който го следва.
    От двата големи раздела - поезия или проза, творението ми, спор не може да има, е за раздел "Поезия". Но за кой подраздел? За "Философска поезия" е несериозно. А “несериозно” не означава ли “смешно”? А щом е смешно, не значи ли, че трябва да е в “Хумор”?
    А в какво му е хуморът? Смешно е с претенцията си да обясни причината за прелета на птиците! Смешно е самото обяснение - че от горещината щели да им се изпекат яйцата. По детски е наивно и несериозно. На някого може да е смешно и въобще с претенцията си, че е стихотворение – толкова е незначително. Но и това трябва да е само повод за усмивка.
    Но това съвсем не значи, че и авторът е глупак и смешен; на автора просто му е било весело и му се е приискало да усмихне и читателя.
    Ето така аз си го възприемам и оценявам.
  • Разочаровах се.Очаквах съвсем друго от това заглавие.
  • Забавно
  • Защо мислиш, че аз се вземам насериозно, Капитан Немо? Напротив, аз се забавлявам! И това си стихче съм го направил за забава, и аз се усмихвах, като си го съчинявах, и се надявам и други, които го прочетат, да се усмихнат.
    А на тебе ти става тъжно за Поезията! Хайде по-кротко, поезията не е само за намръщени хора, поели върху себе си отговорността и за авторите, и за публиката. Поезията е и много сериозна, но може и да е безотговорна, весела, може да е претоварена със смисъл, но може и да е лекомислена или дори безсмислена. Не може да се обхване необятното. Поезията е океан, пълен не само от еднообразни, монотонни стихотворения /като твоите и каквито ти ги разбираш/,но със всякакви, понякога искрящи с глупостта си. Не казвам че моето е безсъдържателно и глупаво, напротив.
    А това, че ти го приемаш толкова сериозно и не си могъл да се усмихнеш на него, си е твой проблем. Това от даскал не се учи.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...