ЗАЩО СЕГА ТИ СЕ ДОПЛАКА?
Стига, стига! Недей!
Късно е сега сълзи да рониш.
Няма да те питам – защо
сега дойде... Защо – сега ти се доплака?
За грешката ти - те нямат
никаква вина...
Усмихни им се!
Не те познават. Това са
двата ми близнака.
Мъже са вече нашите деца.
На двайсет. Празник им е днеска.
Сякаш вчера беше...
Когато ги заченах с любов
и утробата си дадох им –
за да ги има.
Не се кори! И не плачи!
Без теб научих ги да бъдат хора.
Без тебе дадох им крила,
бях за тях – и майка и баща.
Добри деца. Не газеха в калта
за много хляб. Човек и
с малък къшей се наяжда.
Не коленичиха, не пиха
с жар от всяка локва,
в страшната си жажда.
Порадвай им се! Вече са мъже.
Моят път от техния си тръгва.
Целуни ги ако искаш...
Те миналото наше не разбраха.
Не! Не! Ръка не ми целувай.
Сълзите ми не можеш
никога изтри. Не искам и
нищичко от тебе за награда.
Искам само, когато в нощта,
самотна съм и много ми се плаче -
да не идва оня Дявол в съня,
който някога изпратих Ада.
© Веска Алексиева All rights reserved.
