Защо си тъжна
Защо си тъжна, моя мила?
Защо душата ти гори?
Защо в очите твои
огън вече не пламти?
За нищо ти недей тъгува,
на мъката недей слугува.
Тук, до теб ще бъда аз
в тоз суров и труден час.
С любовта си аз ще те покрия,
от злостната магия ще те скрия.
Топлината ми ще те обгърне,
на пепел всичко лошо ще превърне.
Със светлина лицето твое ще измия,
сълзите едри с обичта си ще попия,
в прекрасни бисери ще ги превърна
и щастието пак при теб ще върна.
И после, моята безумна страст
ще топли пласт след пласт.
И отново, мила, ти ще грееш
и звънко, звънко ще се смееш.
И знай, докато съм тук
на всички ядове напук
ще бъда аз скала, грамада
срещу бурите преграда.
София
16.03.2016 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
" ... И отново, мила, ти ще грееш и звънко, звънко ще се смееш. ..."
