Защо, съдба, си тъй жестока
Защо, съдба, си тъй жестока,
защо, любов, си закъсняла
и може би те срещнах късно.
Сега тъгувам аз по тебе,
а те жадувам много силно,
за мен си чувство съкровено.
Жени красиви много има
и може би отново ще се влюбя.
Но зная, че никога не ще намеря
жена с твоята душа красива.
А може би след време ще те срещна
свободна и ще се сбъдне моята мечта.
И все пак аз те срещнах,
макар че много ме боли,
сърцето ми е свито,
а кръвта бушува лудо,
ти чувствата в мен събуди.
Благодаря ти, че те има,
че от мечтите ми възкръсна.
От теб струи неземна светлина,
с твойта обич чиста
душата ми се извиси
и чувствам, че живея.
Бъди благословена!
© Сашо Маринов All rights reserved.
