Защо така бе с мене, не разбрах...
ЗАЩО ТАКА БЕ С МЕНЕ, НЕ РАЗБРАХ
Научих се да бъда дъщеря,
когато станах майка на мъниче.
Когато побелях и остарях -
тогава заживях като момиче!
Научих се да бъда ученик,
когато зад катедра се изправих
и трябваше от щурави глави
завършени човеци да направя.
Научих се да виждам и открих
на слънцето над мене светлината,
когато се препънах и забих
нослето си навирено в земята.
Научих се да любя чак сега,
когато без семейство се оказах.
С другарско рамо в радост и тъга
сдобих се, щом опърли ме омраза.
Защо така бе с мене - не разбрах,
но трябва все пак да го проумея,
ако не искам първо да умра,
а после да се уча да живея!
© Петя Божилова All rights reserved.
