"Къде си ти? Не свети твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама."
Веселен Ханчев
"Къде си ти - не свети твойта стая!"
Аз знам! Може би си някъде навън,
може би с другата си ти сега...
А исках да си тук, до мене! Да галиш мен...
Къде ли да отида, кой ли да попитам?
Защо не си у вас?
Не ти ли липсвам вече ми кажи,
кажи не мислиш ли за мене често,
до зори?
Колко ли въпроса още да задам?
Някой ще ме чуе ли, ще отговори?
Да... много са, но отговори няма!
Поиска да си сам, добре!
Казваш сам си по-щастлив...
А болката в моето сърце,
никой друг не ще я заличи!
За мене сети ли ти?
Помисли ли за мен поне за малко?
Въпроси - хиляди в главата ми се блъскат...
Стоя сама аз под дъжда и питам:
Къде си в този късен час?
Защо те няма, защо не си у вас?
© Вероника Бузова All rights reserved.