Защо тогава ми е мъчно че те няма?
Мислех си, че те обичам
теб сънувах, не отричам.
Виждах погледа ти замъглен,
непрестанно вперен в мен.
Цели нощи те бленувах,
безкрайно те ревнувах.
Ако останех ден без твоите очи, тъгувах
и чудни приказки в душата си рисувах.
В мечтите си, наивни и красиви,
виждах цветове искрящи, живи.
Виждах в тебе принца си прекрасен,
сляпа бях за пламъка опасен.
Пламъкът, горящ в очите ти,
ловко прикриваше лъжите ти.
Мислех, че обичаш само мен,
че в любовна примка си пленен.
Права бях-пленен си,
но не във примка от любов,
а в клетката с лъжлив обков.
Затворил си се сам между стените,
оковите си сам градиш с лъжите.
Мислех си, че те обичам и
не спрях след теб да тичам.
Вече знам-всичко е било лъжа голяма,
но защо тогава ми е мъчно че те няма?
© Ели All rights reserved.
