Истината така и не успях да докажа.

Това, което най-много дълбоко 

и плахо в себе си крих, потисках, 

сякаш просто не можех да кажа.

Твърде много доверие, надежди

вложих, имах за бъдеще мечти.

А провалих си възможността,

заедно с това ти всичко това разби.

Разкрих си душата, излях си

сърцето, накрая била съм ,,играч".

Когато изгубихме нашето нещо,

в мен породи се безкраен плач.

Най-силно вярвах в нас, живях

с мисълта за нещо щастливо, велико.

А след като знам, че шанса втори 

така и не получих, сърцето ми на 

безкрайни парчета остана разбито.

И вината огромна, която всеки

ден ме раздира, не ми дава покой.

Сещам се за думите ти, спомените,

мисли и чувства в мен - безброй.

И пак, и пак не мога да се измъкна

от този ужасен, безмилостен капан.

Сякаш в мен се е вкоренила болката,

един любовен романс неизживян...