Защо смутено поглед свеждаш, когато срещам твоите очи?
Защо обхваща ме такава нежност и нещо в гърдите ми тежи?
Ах, как мечтая да те имам, макар че още съм дете!
Нима не можеш да отгатнеш, че ти си в нечии мечти?
Потърсих те, за да те срещна!
Защо те толкова харесах
в мига, в който те видях?
© Атанас Киров All rights reserved.
На мен ми звучи красиво и по детски наивно...Сигурна съм,че е написано на един дъхПо-добро е от произведенията на повечето "пишман" поети тук,които по цели нощи леят пот над белите листи и редят думички,изсмукани от пръстите...Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
