Защо смутено поглед свеждаш, когато срещам твоите очи?
Защо обхваща ме такава нежност и нещо в гърдите ми тежи?
Ах, как мечтая да те имам, макар че още съм дете!
Нима не можеш да отгатнеш, че ти си в нечии мечти?
Потърсих те, за да те срещна!
Защо те толкова харесах
в мига, в който те видях?
© Атанас Киров All rights reserved.
Няма лошоНа мен ми звучи красиво и по детски наивно...Сигурна съм,че е написано на един дъхПо-добро е от произведенията на повечето "пишман" поети тук,които по цели нощи леят пот над белите листи и редят думички,изсмукани от пръстите...