Jul 15, 2012, 1:02 PM

Защото 

  Poetry » Love
5.0 / 19
1744 2 11

Не ни постла небето одеяло...

От неговия бряг сега надничам

и обвинявам в черно всичко бяло,

а всъщност... всъщност просто те обичам.

 

Не стигнаха до тебе всички думи,

които до омръзване изричах -

завръщаха се в мен - като куршуми,

но оцелях... защото те обичах!

 

Цветята, що за теб набрах, умряха.

Измръзнах - срещу вятъра да тичам

по пътя си към топлата ти стряха.

Не стигнах... Но не спрях да те обичам!

 

Отрекох те... И нека Бог ме пази -

не искам в нищо друго да се вричам!

Аз знам - напук на себе си ме мразиш.

А аз (напук навярно) те обичам!

 

© Засегабезиме All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works