Защото
Не ни постла небето одеяло...
От неговия бряг сега надничам
и обвинявам в черно всичко бяло,
а всъщност... всъщност просто те обичам.
Не стигнаха до тебе всички думи,
които до омръзване изричах -
завръщаха се в мен - като куршуми,
но оцелях... защото те обичах!
Цветята, що за теб набрах, умряха.
Измръзнах - срещу вятъра да тичам
по пътя си към топлата ти стряха.
Не стигнах... Но не спрях да те обичам!
Отрекох те... И нека Бог ме пази -
не искам в нищо друго да се вричам!
Аз знам - напук на себе си ме мразиш.
А аз (напук навярно) те обичам!
© Засегабезиме All rights reserved.
