Защото най-голямата любов убива
Счупена част съм от момчето, което бях.
Сам над тетрадката римите плетях,
за пламенна любов копнях,
за единствената във живота си мечтах.
И слънце на моята улица изгря.
И щастие погали ме с нежна милувка.
Светкавица между любовници, ослепителна заря.
В ранна утрин ободрителна целувка.
Сянка съм на момчето, което бях,
никой не каза колко ще боли,
нямаше знаци, сърцето си по теб разлях,
никой не каза за всичките сълзи.
Ръка за ръка в пясъка лежахме,
под снега прегънати се смяхме,
шептяхме сред есенния листопад,
мълчахме над пролетно заспалия град.
Частица щастие съм от момчето, което бях,
любовно стихове тихо ти редях,
радвах се на красивия ти смях,
за да те гледам във вечерния здрач, не спях.
И какво остана от момчето, което бях?
Колене в гърдите свил от болка дива,
болката оставила паническия страх,
защото най-голямата любов убива.
----------------------------------------------
с помощ на Brian May
© Никой Нищо All rights reserved.
Още веднъж браво за стиха- прочетох го пак- пак ми въздейства и пак ще го чета!
