Защото пък съседът е напет
LYCKI & Mojsei
-Създали вик, втъкал молба,
да бъда с тебе пожелах,
но даже мъничка делба,
събужда в сърцето страх
-Съседката надава вик
и ти веднага скачаш-
променяш целия си лик
и често я закачаш
-Не мога да съм примирен
и кърша в горест пръсти,
но пак оставам възхитен,
а сърцето ми се кръсти.
-Защото пък съседът е напет
и често, често ми намига,
талант показва на поет,
поднасяйки красива рима
-То вика те на нова среща
и знае твоята заслуга
да бъде пак така гореща,
че носиш полъх на съпруга.
-Признаваш моята заслуга,
защото като мене няма друга,
да пали в нощите пожари,
с безкрайна нежност да те гали.
-А облакът е твърде гъст
и аз го срещам търпелив-
не му размахвам гневно пръст,
а ставам мил и находчив.
-Като пухче си, когато
в очите ми съзреш гнева,
доловила аромата
на друга някоя жена.
-От грубости сме преситени-
те носят сред поети смрад
с цел да бъдат наскърбени:
послушни да са в този ад.
-Да носят пример за света
интрига как воюва с любовта,
сред блато да издигаш храм,
злото да поиш с нектар
-Душата ти е на девица,
перото ми твори наука:
описва пъта на светица,
за да има и поука.
-Тук всяка срещната девица
перото ти превръща във светица
а то насочва ни напред:
от двамата създадохте човек.
© Росица Петрова All rights reserved.
