Защото ще сме близки
Защото ще сме близки
==================
Пръстта е била тук. И пак ще бъде.
Дори след нас, дори след сто живота.
А ние сме заложници с присъда —
да търсим своя смисъл доживотно.
Защото тук забравяме кои сме
и има страх с хиляда мъртви пръсти,
които към земята ни притискат
преди да можем, с три, да се прекръстим.
Не зная Бог така ли ни лекува,
в един живот — и кал да сме, и слънце,
но нещо в мен прошепва, че си струва,
в земята да полегна като зрънце.
Да слушам как сърцето ѝ ми пее
и с нейната любов да стана цвете.
Останалото просто ще е пепел
през детството на босите крачета.
А после ще съм в идващите хора
и път, по който те ще търсят смисъл.
Сега лекувам скъсания корен
за времето, в което ще сме близки.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
