Защото съм жива

Като ранена сърна съм

смут в душевният мир

Кой протегна ръката

и скъса струните на моята душа?

Кой рани сърцето?

Гърдите изпълнени с жал.

Мъртва е моята душа

няма нищо живо в мен,

цялата трептя от тъга и жал.

Къде  е жената изпълнена

с живот и радост.

Къде отидоха мечтите светли?

Къде избяга радостта?

Опитвам се да се изправя,

да тръгна по нов житейски път,

да изпълня гърдите си с радост,

да върна онази вяра с която живях.

Ще се изправя, ще върна вярата си

ще върна ритъма на  моето сърце,

ще полети душата ми отново.

Дори с раните си аз ще се завърна,

ще ме поведат мечтите светли,

духът на силната жена ще се върне.

И пак ще ме облива топлина

радостта ще ме изпълва с дух и сили,

ще се залеят раните, защото  аз съм жива