Защото там... в размитото!
Прегръщам тялото, от теб целувано.
Милвам косите СИ и се заслушвам
в песента на щурците и звездния ромон,
в клаксона на съседа ми и...
стъпките, приближаващи, на мечтите.
Седнали отпред на стълбите,
свиват се надеждите,
очакващи сбъдването, висящо
на крайчеца на лунното изящество.
Прелиствам спомени, с акордите на мелодия,
позната и обичана, под твоите пръсти.
Разрязвам тишината с трепкане на миглите,
познали целувките на задъханото ти желание.
Отмятам ненужно завивките
и вятъра дъждовен приканвам,
свидетел единствен, пазещ още спомена
от аромата на твоето тяло.
Целувам жадно образа, не слязъл
от алчната плоскост на моето огледало.
Устните ми, вишнево тръпчиви,
залепват в едно с душата онемяла.
Загребвам шепи от нищото, изпълнено с теб
и го запращам в бъдещето, където ще си присъствие.
Забивам хищнически нокти в идното
и към мен страстно го издърпвам.
Защото там някъде в размитото,
е новото ни сбъдване.
31. 07. 2008 г.
Италия.
http://it.youtube.com/watch?v=qzmpdYkB6CM&NR=1
http://it.youtube.com/watch?v=fRlDZp1cKnY&feature=related
© Татяна All rights reserved.
