Jan 8, 2008, 10:46 AM

Защото те има!

  Poetry » Love
3.4K 0 48
 

                                   Защото те има!

                                                                                              На Ил.

 

 

Обичам

             да слушам гласа ти,

                                                   придаващ

вълшебство на думите.

 

 

Обожавам

                       грацията на движенията ти,

разчупваща

                      еднообразието на ежедневието.

                                                          

 

Мечтая

               за чара на усмивката ти,

                                                               озаряваща

с нежност света ми.

                                         

                     

Такава си:

                    Красива

                                     като вдъхновение!

 Вдъхновяваща

                                     като красотата!

                                                                          Защото те има!

 

 

Как искам

                     да скоча в очите ти,

да плувам

                     в косите ти,

да се гмурна

                     в устните ти,

                                           безвъзвратно удавен 

в сърцето ти.

                                                                          Защото те има!

 

 

Как мразя

                      самотата на пробуждането,

  когато плача без сълзи,

                                                защото

                                                                   си толкова близо

и ужасно,

                     недостъпно далеч...

 

                                                                          И все пак те има!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Смилков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...