8.01.2008 г., 10:46

Защото те има!

3.4K 0 48
 

                                   Защото те има!

                                                                                              На Ил.

 

 

Обичам

             да слушам гласа ти,

                                                   придаващ

вълшебство на думите.

 

 

Обожавам

                       грацията на движенията ти,

разчупваща

                      еднообразието на ежедневието.

                                                          

 

Мечтая

               за чара на усмивката ти,

                                                               озаряваща

с нежност света ми.

                                         

                     

Такава си:

                    Красива

                                     като вдъхновение!

 Вдъхновяваща

                                     като красотата!

                                                                          Защото те има!

 

 

Как искам

                     да скоча в очите ти,

да плувам

                     в косите ти,

да се гмурна

                     в устните ти,

                                           безвъзвратно удавен 

в сърцето ти.

                                                                          Защото те има!

 

 

Как мразя

                      самотата на пробуждането,

  когато плача без сълзи,

                                                защото

                                                                   си толкова близо

и ужасно,

                     недостъпно далеч...

 

                                                                          И все пак те има!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Смилков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...