Крило на пеперуда ли ме докосна, или беше твоята протегната ръка.

Толкова нежност, толкова топлина, че сърцето ми се от щастие се разтуптя.

Измъкна ме от мрака и самотата, в които бях потънала преди това.

Само твоят поглед и твоята усмивка ме обгръщат с жадуваната топлина.

Дори да не си до мене вече, пак усещам твоя сладък аромат –

Цъфнал люляк, нежна роза и липа обгръщат целия ми свят...

И въпреки че тебе вече те няма, аз знам, че няма вече мрак и самота,

Защото ти ми даде светлината и ми показа нежността и любовта!...