Jun 28, 2008, 8:58 PM

Защото те обичам...

  Poetry » Love
2.3K 0 49

 

 

                                               Защото те обичам...

                   

                   Защо ли 
                   съм толкова 
                   тъжна...
                   дори светлината,
                   бялата...
                   нежната,
                   която в душата 
                   си нося
                   тихо помръкна...

                   реката 
                   от кротка тъга
                   бавно
                   във мене потича
                   и със сълзи
                   от лъжи
                   пясъка златен
                   на мигове нежни
                   отмива...

                   нечии
                   топли очи
                   в залеза
                   тихо стаени,
                   очакващи прошка
                   за минали дни,
                   попиват 
                   в целувка сълзите
                   от болка родени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...