28 июн. 2008 г., 20:58

Защото те обичам...

2.3K 0 49

 

 

                                               Защото те обичам...

                   

                   Защо ли 
                   съм толкова 
                   тъжна...
                   дори светлината,
                   бялата...
                   нежната,
                   която в душата 
                   си нося
                   тихо помръкна...

                   реката 
                   от кротка тъга
                   бавно
                   във мене потича
                   и със сълзи
                   от лъжи
                   пясъка златен
                   на мигове нежни
                   отмива...

                   нечии
                   топли очи
                   в залеза
                   тихо стаени,
                   очакващи прошка
                   за минали дни,
                   попиват 
                   в целувка сълзите
                   от болка родени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...