Защото те обичам...
Защо ли
съм толкова
тъжна...
дори светлината,
бялата...
нежната,
която в душата
си нося
тихо помръкна...
реката
от кротка тъга
бавно
във мене потича
и със сълзи
от лъжи
пясъка златен
на мигове нежни
отмива...
нечии
топли очи
в залеза
тихо стаени,
очакващи прошка
за минали дни,
попиват
в целувка сълзите
от болка родени...
© Магдалена Костадинова Все права защищены