28.06.2008 г., 20:58

Защото те обичам...

2.3K 0 49

 

 

                                               Защото те обичам...

                   

                   Защо ли 
                   съм толкова 
                   тъжна...
                   дори светлината,
                   бялата...
                   нежната,
                   която в душата 
                   си нося
                   тихо помръкна...

                   реката 
                   от кротка тъга
                   бавно
                   във мене потича
                   и със сълзи
                   от лъжи
                   пясъка златен
                   на мигове нежни
                   отмива...

                   нечии
                   топли очи
                   в залеза
                   тихо стаени,
                   очакващи прошка
                   за минали дни,
                   попиват 
                   в целувка сълзите
                   от болка родени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...