Защото те обичам
Поспри за миг, че още те обичам.
За мъничко в сърцето надникни.
Безкористна любов не се отрича,
дори когато въздухът заспи.
Поспри за миг, когато се смрачава.
За всеки има облачно небе,
но облаците после избледняват
след сълзите на бурни дъждове.
Поспри за миг, насред пустиня,
самотен остров, океан, море.
Във дланите ти може би ще има
частица и от моето сърце.
Поспри за миг, защото те обичам!
От чувствата създават се съдби.
Сърцата ни понякога приличат
на буен огън в люлка от мъгли.
Поспри за миг! И времето прощава.
Годините са негова следа.
Вулканите отдават свойта лава,
защото не откриват любовта!
© Елена Костадинова All rights reserved.
