Защото тротоарите са безпощадни
...
Защото тротоарите са безпощадни,
записват стъпките ни върху тях
и всичките ни викове площадни,
и всяка болка, порив или смях.
Защото спомените дебнат във засада,
готови да подложат крак
на бягството ни към жадувана наслада,
далеч от блудкавия мрак.
Защото всичко е вселенски просто –
безкрайност, взрив и тишина –
галактиките на душите ни упорстват –
нима е толкоз лесна съвършеността
или тук всичко е възможно –
дори любов, самата тя?...
Защото всичко е вселенски сложно –
космическа, безкрайна самота…
© Стефан All rights reserved.
