Sep 18, 2011, 4:33 PM

Защото трябва

  Poetry » Love
772 0 2

И пак съм сам,

изпълвам се с мъка в душата,

защото ти си там,

а аз се лутам в тъмнината.

 

И няма кой сърцето ми да сгрее,

с усмивка слънчева да ме зарадва,

душата в мене тъжна песен пее

и казва ми "защото трябва!".

 

Но аз отново ще се вдигна,

с високо вдигната глава,

напред ще продължа, за да те стигна

и не ще да съжалявам затова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Левков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...