Народът нещастен си нанка.
Скътал е някой лев в банка.
Сега и на него посягат.
С данък върху лихвата го облагат.
Бедни хора без работа стоят.
Тъй е като на избори кебапчета ядат.
В тая държава няма перспектива.
Що не търсиме някаква алтернатива?
Тъй вече двадесет и три години
търпиме властници нетърпими.
Въобразяваме си, че нещата ще се оправят,
но онези горе не се справят.
© Георги All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
