Заспало село
Къщи без хора и празни дворища.
Пусти мегданите - без живинка.
С бурен обраснали селски бунища.
Крякащи жаби във суха река.
Стари стопанки на пейки пред къщите
пъстри чорапи за внуци плетат.
Сякаш са живи в ръцете им куките -
многото багри самички редят.
Стари стопани със възлести пръсти
в хладната кръчма играят на шах.
Гони кръчмарят мухите чевръсти.
Рафтове празни, потънали в прах.
Грохнали старци в заспалото село.
Тикви-кратунки висят на ограда.
Бръчки дълбоки по старешко чело.
В пукнати грънци - мушкато. Наслада...
Селото с дремещи стари роднини,
с дъх на трева, накосена по хлад,
чака децата си вече с години
да се завърнат от нервния град.
Чистият въздух отново да дишат
и във легло от трева да поспят.
С пръчка по пътища прашни да пишат.
Там върнали се - да се преродят.
За да събудят заспалото село,
да се напият със чиста вода.
Селото-майка отново приело
своите нервни по градски чеда.
В спящото село се връщат мечтите,
връщат се даже децата му с тях.
Връщат живота, годините, дните.
И го събуждат с детинския смях.
© Дарина Дечева All rights reserved.
