Заспивам...
Заспивам...
безформено и безтегловно,
като стреляно животно.
Заспивам
и всички образи угасват,
в сърцето вече нищо не гори.
Заспивам...
безотговорно,
безразлично и първично,
със замаха на хлапак.
Заспивам,
скитащо,
бездомно
във своята душа.
Заспивам
молещо,
смирено и
с една проронена сълза.
Заспивам
и съпротивата отслабва,
дето будна ме държа.
Заспивам.
Сбогувам се с реалността.
Непотребна ми е тя
в царството на съня.
Заспивам
и не искам да е будя.
Добре ми е така,
разтворена в покоя на нощта.
Заспивам.
Бягам.
И не искам да се връщам...
© Мирослава All rights reserved.
