Затихващ капчук
Все повече се сприятелявам със самотата,
безболезнено разсъблечена в тишина...
вместила ме в житейските си системи
неусетно придобих навика, да бъда сама.
Свободно разтворена в своите мисли
с неспирен процес на душевен диспут,
уловена между отклоненията лирични
избрах мястото... на затихващ капчук
А възрастта ми с деликатност нашепва:
„Удобството идва в спокойна среда…
без спорове, съвети и скучни дилеми,
раздаде онова ... което можа.
Днес решенията ти, си знаят местата и
сили не влагат в празнодумства с жар.
Остави на другите, да си гонят мечтата.
Ти само възвари вода, да пийнем по чай.“
© Валя Сотирова All rights reserved.
