Затишие

Poetry

613 1 1

Затишие

Къде се изгубихте, мои минути,

с ухание, цвят и привличане?!

Къде разпиляхте се, мигове влюбени,

в необят многоцветен обличани?!

Защо се откъснахте, мои мечтания,

докосвали с нежност душата ми?!

Накъде отлетяхте, мои желания

и копнежи с дъх свеж по телата ни?!

Отвсякъде чува се само мълчание,

тишина и безсмислено вричане.

Глас във пустиня и нямо очакване...

безименно, пусто обичане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lindastefani (Камелия)

ТК, comeon, някак си усещам себе си
по-иначе от другите!!!

2013-06-06T17:41:05+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0