Затишие

Къде се изгубихте, мои минути,

с ухание, цвят и привличане?!

Къде разпиляхте се, мигове влюбени,

в необят многоцветен обличани?!

Защо се откъснахте, мои мечтания,

докосвали с нежност душата ми?!

Накъде отлетяхте, мои желания

и копнежи с дъх свеж по телата ни?!

Отвсякъде чува се само мълчание,

тишина и безсмислено вричане.

Глас във пустиня и нямо очакване...

безименно, пусто обичане.