Затишие

Poesía

615 1 1

Затишие

Къде се изгубихте, мои минути,

с ухание, цвят и привличане?!

Къде разпиляхте се, мигове влюбени,

в необят многоцветен обличани?!

Защо се откъснахте, мои мечтания,

докосвали с нежност душата ми?!

Накъде отлетяхте, мои желания

и копнежи с дъх свеж по телата ни?!

Отвсякъде чува се само мълчание,

тишина и безсмислено вричане.

Глас във пустиня и нямо очакване...

безименно, пусто обичане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lindastefani (Камелия)

ТК, comeon, някак си усещам себе си
по-иначе от другите!!!

2013-06-06T17:41:05+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0