Затоплена душата се отпусна,
ледът отново се превръща във вода,
лъч погали хладината,
от топъл допир кръвта се разигра.
Разпускат капки острите висулки,
сълзи се стичат, радостни от топлина,
потрепват бисерно и тичат,
за да се влеят във река.
Дъхът ти вече ще ме стопли,
усещам го, под кожата върви,
достига до премръзналите клетки,
за нов живот ще ги размрази.
© Misteria Vechna All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
