Sep 19, 2007, 2:32 PM

Затварям последната страница

  Poetry
950 0 22
Пречупвах на живота коленете, падах, ставах, блъсках се в стени.Миналото често си забравях,издигах се и пак се приземих.

Със нежни пръсти плетох си лъжите,воал от троскот в дните си посях.Забравях, че съм дама, че съм нужна,по кръчмите с ,,приятелките'' пях!

А ти... като добрият, странен чичкосе грижеше за наш'та дъщеря.Обичам ви, но изоставих всичко...На себе си не мога да простя!

Сега не пея. Плаче ми лицето.Ръцете ми те молят ,,остани''.Раздирам бурените, расли по сърцето, но... ти не вярваш вече на лъжи!.....................От корени изтръгвам злотона обраслия с тръни кинжал!И затварям последната страницана живота ми, пълен с печал!

Посветено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...