Затвор
Затвор
Голямо огледало в стаята стои,
а мене страх ме е да го погледна със очи.
Усещам, че ме дебне
и погледът ми търси.
Днес пред него минах
и То ме 'хвана',
отражението мое стана мои затвор.
Но в килията на рамката блестяща
зърнах лик познат, не бях самичък.
Как ли тя попадна тук?
Това е моят сън,
или проклятие е по-удачно?
Да те виждам само в огледалото
и лицето твое от спомените си да раждам.
Но истина ли е това?
Парфюмът твой усетих.
Уханието тъй прекрасно,
толкоз пъти съм усещал,
когато сгушена била си в мен,
и заспивал съм щастлив,
защото знам, че ти до мен си,
мен прегръщаш и обичаш.
Жадно глътка въздух си поех,
уханието нейно ме изпълва.
Мога ли щастлив да бъда в тоз 'затвор',
или решетките противни трябва да захвърля?
Затворен в себе си,
мечтаещ за една душа,
затворник на грешките си
аз ще бъда - докато умра.
Голямо огледало в стаята стои,
а мене страх ме е да го погледна със очи.
Усещам, че ме дебне
и погледът ми търси.
Днес пред него минах
и То ме 'хвана',
отражението мое стана мои затвор.
Но в килията на рамката блестяща
зърнах лик познат, не бях самичък.
Как ли тя попадна тук?
Това е моят сън,
или проклятие е по-удачно?
Да те виждам само в огледалото
и лицето твое от спомените си да раждам.
Но истина ли е това?
Парфюмът твой усетих.
Уханието тъй прекрасно,
толкоз пъти съм усещал,
когато сгушена била си в мен,
и заспивал съм щастлив,
защото знам, че ти до мен си,
мен прегръщаш и обичаш.
Жадно глътка въздух си поех,
уханието нейно ме изпълва.
Мога ли щастлив да бъда в тоз 'затвор',
или решетките противни трябва да захвърля?
Затворен в себе си,
мечтаещ за една душа,
затворник на грешките си
аз ще бъда - докато умра.
© Коста Костов All rights reserved.
