Изгубих те преди да съм те имала.
О, ден кошмарен може би си сън.
Съдбата си във този миг проклинала
за щастието литнало навън.
Затворена в килията си стъклена,
със блясък огледален е покрита,
душата ми във мъки пъклени
обречена е в мрака да се скита.
Тече отрова в' вените ми огнена,
в гърдите тегне ледена печал,
в очите ми искрата е прогонена
и гледат сякаш локви са от кал. ...