Затворена в стих
Затворил си ме в стих, така си свикнал -
да съм наблизо сутрин за кафето,
да съм красива без да съм гримирана,
да съм една, с лица на десет.
Превърна ме в перфектната актриса:
смутена, арогантна, цяла в скръб...
На рафтовете подредил си всички ни -
една за в къщи и една за път.
Затворил си ме в своя тясна строфа -
да не ме мърсят проклети хора...
Не знаех, че харесваш ме прилична,
та аз винаги била съм боса, гола?
Така родена съм, одеждите тежат ми,
отдавна ги захвърлих на бунището.
Не ти харесвам? Голотата пошла е?
Изтрий ме, запрати ме в нищото!
Затворил си ме в краткo празнословие -
за мен не са ти нужни даже думи.
До теб съм винаги, не само със кафето.
Измислицата лесно съществува...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
