Понякога една затворена врата
дели ни от ужасни тайни-рани.
Ще я отворим ли с пресъхнала уста,
или ще ги оставим тъй. Неразгадани.
Ще се изправим ли очи в очи
с кошмари тъмни, грозни, стаховити?
Или най-подличко, нехайно ще мълчим
и демоните ще останат скрити?
И любопитство като червей ще гризе
безсънните ни, потни, кратки нощи.
Вратата пази тайните с резе -
да ги оставим на спокойствие все още. ...