Затворена врата
Понякога една затворена врата
дели ни от ужасни тайни-рани.
Ще я отворим ли с пресъхнала уста,
или ще ги оставим тъй. Неразгадани.
Ще се изправим ли очи в очи
с кошмари тъмни, грозни, стаховити?
Или най-подличко, нехайно ще мълчим
и демоните ще останат скрити?
И любопитство като червей ще гризе
безсънните ни, потни, кратки нощи.
Вратата пази тайните с резе -
да ги оставим на спокойствие все още.
Да си останем с нашите илюзии
в света измислен, сигурен и ясен.
В реките делнични да спуснем всички шлюзове
и да си пеем, че животът е прекрасен.
А ако някой със ритник строши
вратата, сейфа на кошмарни тайни,
едничко Времето душите ще теши
и съжаления ще ни тежат безкрайни.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
