Mar 8, 2007, 4:08 PM

Затворена във малка стая

  Poetry
821 0 1
Навън дъждът вали, не спира.
Затворена съм в малка стая.При мен цари злокобна тишина.
Аз мисля... где си ти сега.Нима дъждът е пречка?Нима той може да ни спре?Щом ние с тебе се желаем,
едва ли нещо ще ни раздели.Навън дъждът вали, не спира.Аз в малка стая съм, самаи само телефонен звън отеква,разбива мойта самота.Навън дъждът вали, не спира,при мен цари злокобна тишина,аз пак съм сама,сама сред капките дъждовни -безбройни отлетели мигове...от  нашата любов.1981

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...