Навън дъждът вали, не спира.
Затворена съм в малка стая.При мен цари злокобна тишина.
Аз мисля... где си ти сега.Нима дъждът е пречка?Нима той може да ни спре?Щом ние с тебе се желаем,
едва ли нещо ще ни раздели.Навън дъждът вали, не спира.Аз в малка стая съм, самаи само телефонен звън отеква,разбива мойта самота.Навън дъждът вали, не спира,при мен цари злокобна тишина,аз пак съм сама,сама сред капките дъждовни -безбройни отлетели мигове...от нашата любов.1981