Затворено за обедна почивка
ЗАТВОРЕНО ЗА ОБЕДНА ПОЧИВКА
Под мириса на градските липи
е спрял дъждът, паважите са мокри,
млекарят на квартала още спи,
прегърнал черно-бялата си котка.
Нощта изнася утрото на гръб.
На спирката едва ли някой чака.
Търговци на човешката ни скръб
поемат попечителство над мрака.
Прозорецът е заперден от креп,
зад него някъде гори свещица.
Сбогувах се насън и с теб, и с теб,
преди да се превърна в смях на птица.
Но този смях е толкова незрим,
по-тих от тишината в тая къща.
Поспи сега, поне да си отспим –
щом няма как при теб да се завръщам.
© Валентина Йотова All rights reserved.
