Затворник

Затворник в собствената си душа,

защото с болка е обвита тя! 

Страда, та чак кърви 

и с горчиви сълзи облива се 

и много й тежи!

Затворник в собствената си тъга,

но докога ще продължи това?

Тъга и самота...

вплетени са във плътта,

но не с венеца от цветя,

а само с празнота!

Красиви лица, с красиви тела,

точно като младостта, 

но тъгата, 

като старица грозна се е настанила

и всичко хубаво е прогонила!

В тунела тъмен тръгнах аз! 

Изгубих се, буквално!

От видяното онемях

и да се изправя не успях!

Възможно ли е тази красота 

да бъде в плен на самота?

Възможно ли е тази доброта

да бъде обвита с толкова тъга?

Опитах се веригите да счупя,

но нямах сили за това,

че дълго време съм се лутал,

вместо стълба към Света да построя!

Да изкача стъпало, по стъпало,

и да се полюбувам на това,

че вървейки лъча светлина откривам

и хоризонта на една мечта!

Да сбъдвам орисана ще бъда!

Дори и да творя!

Заради хората, които обичам

и за себе си...Света ще покоря!

L.D.