Затъмнение от светлина...

Ослепяваме, за да прогледнем, отиваме си, за да почувстваме...

Под воала от спомени

във мрака на нощта

рисуваше мълчанието

а аз чак от прозореца

на стаята ми ги видях

в небето се загледах...

Чух песента, шепота,

вика на нечия душа...

Видях всичко и нищо...

видях и отвъд тях...

И почувствах това,

което изпитвам сега

във всяко кътче на сърцето...

И небето ми изпълва се...

със падащи звезди...

прегърнати в целувки

очертани от лъчи и мечти...

докато светулките на нощта...

срещу страховете смело

несломими се изправят...

слънцето и луната любят се...

Бриза и морето така обичат се...

Чу ли спокойствието и страстта?

Видя ли гледката отвъд хоризонта

и цветовете с които се изписва...?

Чу ли спокойствието и страстта?

Усети ли въздуха да минава

така през вените и сърцето ти?

А аз вече не се намирам там...

щом прозореца ми се отвори..

от стаята си веднага полетях...

към това затъмнение от светлина,

което със свободата се отличава...

Там където луната и слънцето...

отдават се и сливат се в едно...

Там под воала от съкровение

от искреност и сбъднати мечти...

там където всички вярваме...

във нещо по - голямо от нас...

Там където сбъдваме душите си...

там във невидимото и видимото...

Там в живота, където мечтаем...

във светлина от затъмнение...