Затъмнение от светлина...
Затъмнение от светлина...
Ослепяваме, за да прогледнем, отиваме си, за да почувстваме...
Под воала от спомени
във мрака на нощта
рисуваше мълчанието
а аз чак от прозореца
на стаята ми ги видях
в небето се загледах...
Чух песента, шепота,
вика на нечия душа...
Видях всичко и нищо...
видях и отвъд тях...
И почувствах това,
което изпитвам сега
във всяко кътче на сърцето...
И небето ми изпълва се...
със падащи звезди...
прегърнати в целувки
очертани от лъчи и мечти...
докато светулките на нощта...
срещу страховете смело
несломими се изправят...
слънцето и луната любят се...
Бриза и морето така обичат се...
Чу ли спокойствието и страстта?
Видя ли гледката отвъд хоризонта
и цветовете с които се изписва...?
Чу ли спокойствието и страстта?
Усети ли въздуха да минава
така през вените и сърцето ти?
А аз вече не се намирам там...
щом прозореца ми се отвори..
от стаята си веднага полетях...
към това затъмнение от светлина,
което със свободата се отличава...
Там където луната и слънцето...
отдават се и сливат се в едно...
Там под воала от съкровение
от искреност и сбъднати мечти...
там където всички вярваме...
във нещо по - голямо от нас...
Там където сбъдваме душите си...
там във невидимото и видимото...
Там в живота, където мечтаем...
във светлина от затъмнение...
© Лили Вълчева All rights reserved.
