Ослепяваме, за да прогледнем, отиваме си, за да почувстваме...
Под воала от спомени
във мрака на нощта
рисуваше мълчанието
а аз чак от прозореца
на стаята ми ги видях
в небето се загледах...
Чух песента, шепота,
вика на нечия душа...
Видях всичко и нищо...
видях и отвъд тях...
И почувствах това, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up